Защо сватбената фотография?

От нямане какво да правя, а и от други по-користни причини (оптимизирам си сайта, хора – разберете ме 😉 ), реших да напиша една статия за сватбената фотография, какво ме привлича в нея и защо, аджеба, човек би се захванал с този занаят. Може би ще напиша много неща, които ще разбунят духовете във все по-бързо нарастващото общество от сватбени фотографи. Очаквам и много негативни или поне порицателни коментари от големите „про“-та, но напук на всичко ще си излея душата.

Краткият отговор на въпроса е лесен – пари! Какъв по-лесен начин в извънработно време (хората се женят предимно в събота и неделя и други почивни дни), та какъв по-лесен начин да заработиш нещо допълнително? Поне за човек, който се е докоснал до магията на фотографията и тя е завладяла душата му май няма. Каквото и да си говорим малко други жанрове във фотографията ти дават такава възможност – за бързи и лесни пари. Дали парите са бързи и лесни е друг въпрос и за това ще стане дума малко по-късно, но при всички случай поне от гледна точка на време, сватбената фотография лесно се съчетава с друга основна работа.

Лично за себе си аз имам и други причини. Ще започна от това, че този вид събития и отразяването им чрез фотографското изкуство ми доставя удоволствие. Огромно удоволствие. Сватбата е специален ден. Един ден, който съчетава в себе си много чувства и настроения, преобладаващо положителни и радостни. В днешния сив и забързан свят, където хората се разминават на улицата без дори да се погледнат, с глави наведени надолу, свъсени физиономии, хич не е малко да присъстваш 10, 20 или още по-добре 50 дни в годината на подобни събития, в които хората се усмихват, веселят и забравят ежедневната борба с живота.

Имам и още една съществена причина, която ме насочи към попрището на сватбен фотограф – моята лична сватба! Ще попитате защо? Отговорът е – „фотографинът“! През вече не много близката 2001 година, дигиталната фотография още не беше позната, поне не и в България. В това няма нищо лошо разбира се, но нашият фотограф, беше 6-ца от тотото, за жалост точно в обратния смисъл на думата. Няма значение колко пари ни взе, факт е, че получихме всичко на всичко 60-70 снимчици във формат 10х15, а когато му поисках и негативите, се оказа, че те се плащали допълнително и то точно толкова, колкото струваше цялата услуга до момента. По една или друга причина не доплатих за тях, а и честно казано нямаше кадър, който да си заслужаваше премията. В последните години, обаче, когато сватбената фотография малко по малко започна да се превръща в изкуство, нещо в мен възроптя. Още повече, че фотографи подобни на онзи има и днес… и то в изобилие. Без да се смятам за някакво чудо невиждано реших, че аз мога много повече от подобни индивиди и ще предлагам услуга, на разумна цена, от която хората да остават доволни и усмивките да не се дръпват от лицата им, когато погледнат сватбения албум и се сетят за фотографа, който го е сътворил… За жалост и аз съм оставял недоволни клиенти – признавам си го. Причините за моята недоволна двойка са няколко, но най-вече неправилното разбиране на техните очаквания… Аз все още смятам, че снимките от тяхната сватба се получиха, но за жалост те останаха на друго мнение. Дени и Влади, съжалявам още веднъж!

Нещо се отплеснах – такива неща май не е в моя полза да пиша, но аз обичам откровеността. Като казах откровеност, нека призная още едно нещо:

Аз не съм професионален сватбен фотограф!

Много колеги изтъкват тъкмо обратното, голяма част от тях са и именно такива. Не и аз! Моето разбиране за професионализъм е друго – това би трябвало да е човек, който живее от това, което прави, в случая сватбена фотография или поне приходите от нея да представляват основната част от доходите му. Понятието професионализъм няма нищо общо с качествена фотография. И нека пак подчертая, не смятам себе си за еталон и мерило в този бизнес, но това е истината – титлата професионален сватбен фотограф не е гаранция за нищо. Да не говорим, че всеки може да си я окичи! До скоро смятах, че титлата фотограф-художник, която навремето е била престижна, значи нещо. Но съвсем наскоро попаднах на страницата на една колежка, която си беше приписала тази звучна титла, че и още няколко, но като погледнах портфолиото останах безмълвен…Разбира се, че няма да кажа името или да дам линк към сайта. Позабавлявахме се с няколко приятели за нейна сметка и толкоз. По-тъжното е, че такива има много, прекалено много. Такива „дребни“ неща ме карат да правя това, което правя…

Има един забавен сладур в областта „ревюта“(извинявам се за чуждицата, но ми бяга българската дума) на фотографска техника – Кен Рокуел, та той има една статия за 7-те нива на фотографа, която къде на майтап, къде сериозно описва видовете фотографи. Мен лично много ми харесва нивото на  любителя 😀 . Не съм и не искам да ставам „про“. Предпочитам да продължа да обичам това, което правя!

Май стана време да изясним термина лесни и бързи пари, който непредпазливо подхвърлих. Добре знам какво е масовото мислене на хората, незанимаващи се с фотография – „К’во прави тоя толкова, та иска за малко над един работен ден да вземе …. лева?“ Като оставим настрана, всички финансови разходи свързани с фотографията, „тоя“ влага любов, старание, умение, познания, а защо не и някаква доза талант? Но масовото заблуждение идва от факта, че работата приключва в края на вечерта. При тези фотографи, които надълго описах като едни от моите подбудители да се хвана и аз на това хоро, може би това е така. Дори със сигурност е така. Но при една голяма част от другите, това е само началото. Следва преглеждане и селектиране на 2-3 хиляди кадъра, за да се подберат 8-900, които имат стойност и няма да омръзнат на главните виновници за тях още след първия преглед. Идват няколко дни прекарани пред монитора в обработка на суровите файлове, създаването на галерии, писането на статии в блога и спам във Фейса. Последните неща не са безкрайно важни за хората, които „поръчват музиката“, но нали и те са открили своя фотограф по този начин. Как иначе света ще разбере за него? Нали това е и една от причините да пиша в момента тази статия…

Та всъщност бързите и лесни пари, изкарани за няколко часа, май ще се окажат една тежка работна седмица. Е, на който му тежи, може и да си лежи в къщи пред телевизора, нали ? 😉  На мен не ми тежи, напротив носи ми наслада. Когато нещата се натрупат и от зяпане в монитора очите започват неистово да парят, то тогава може би идва време да си легна и да поспя няколко часа. Но много има само за душманите, аз се радвам да има. Установил съм за себе си, че работя най-добре в стресови ситуации и под напрежение. Щом изкарах няколко години във финансовия одит и оцелях, то няма какво да ме уплаши в област, която обичам толкова много.

А сватбената фотография е именно такава!

Има много статии изписани по блоговете на сватбените фотографи на тази тема. Всеки иска да оправдае труда си и де не го приемат за някакъв „душманин“, чиято единствена цел е да ви свали ризата от гърба. Наскоро четох една много дълга публикация от уважаван от мен колега, който в много забавен стил беше описал надълго и широко какво му струва и колко печели всъщност от една сватба. Няма да му правя безплатна реклама, разбира се, като спомена името му, но лесно може да бъде намерена и прочетена. Представяше нещата от лицето на хипотетичен фотограф, със забавен прякор и наистина се забавлявах много докато я четях. Аз нямам толкова дар слово, а и не мисля, че има смисъл да се правят подобни калкулации на себестойността на услугата сватбена фотография, но определено е хубаво да се знае, че нещата далеч не са това, което изглеждат на пръв поглед.

Последни думи свързани с темата. Аз не съм от фотографите, които са върли привърженици на режисираните кадри, на фото-сесиите и на изкуствените усмивки и целувки. Не че не го правя, не ме разбирайте погрешно. Фото-сесиите се харесват страшно много от младоженците, особено от нежната половина на новото семейство и аз като всички останали много държа да направим хубава фото-сесия. Ако може в различен ден и на нетрадиционно място – още по-добре. Но това, което обожавам в сватбената фотография са уловените, неподправени и напълно истински мигове на щастие, съпроводени с някоя сълза или с искри в очите или неописуемо изражение на лицето. Това е нещото, което ме зарежда и радва истински!

И накрая, за да не стане това поредния голословен пост, ще приложа няколко именно такива кадъра – на истинска емоция!

May the Force be with you!

aniimitko_joy 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

sixty nine − = 65