Тръгнахме към Пирин с идеята да използваме лифта от Бъндеришка поляна до горна станция под връх Тодорка. За жалост за поредн път се сблъскахме с българщината или по-скоро с промитите мозъци в Банско, които знаят само да реват и да ламтят за още и още. Няма еднопосочни или двупосочни билети за лифта. Ако искаш да го ползваш плащаш 50лв карта. Което разбира се е напълно логично и естествено. Аз лично не знам за друг лифт с такава политика. Така вместо да вземат по 10-15лв от нас получиха споменаване на родата до 10то коляно, а ние поехме по пътеката към хижа Вихрен.

Тази спънка допринесе за падане на настроението на групата и в комбинация с 30+ килограмовите раници доведе до неизпълнение на набелязаната цел. А тя беше да спим някъде около Типиците, за да сме достатъчно високо и да имаме хубава гледка във всички посоки. Но вместо интересния траверс по билото ни се наложи да бъхтим по долината на реката и да се пазим от ненормалниците с моторните шейни, които бяха взели планината на щурм.

Край на негативизма. Все пак бяхме в планината, а това си е достатъчен повод за по-добро настроение. Към 16ч разпънахме палатката на едно хълмче под вр.Малка Тодорка. Състоянието на снега бе страхотно за иглустроене и ако знаех изобщо нямаше да я мъкна. Чудехме се дали да не направим едно малко иглу за да го ползваме за преден план за снимки, но ни домързя и се задоволихме със еднометров зид около палатката.

Бяхме избрали сравнително добра позиция с Вихрен и Муратов връх пред нас и Бъндеришки чукар в ляво. Едноименният циркус беше в краката ни и общо взето мястото беше фотогенично. Каръкът обаче не бе счупен и светлината не стана достатъчно интересна за снимки. По залез имаше облаци, но не се оцветиха и останаха скучни. Общо взето идентични снимки с последните няколко ходения. Не си спомянм вече кога за последен път съм случвал на хубав, цветен залез или изгрев.

Представям снимките в хронологичен ред без претенции да бъдат интересни 🙁