Тевно езеро

Тевно езеро – едно емблематично място в Пирин!

Почти няма година, откакто съм тръгнал по планините, в която да не съм минал поне веднъж през Тевно езеро. Мястото е изключително приятно и ме привлича непрекъснато. Не винаги съм нощувал там, всъщност това ми е трети или четвърти път само, но дори само транзитно минаване покрай него и кратък престой на това вълшебно място е достатъчен за зареждане с магнетичната енергия, която носи този район от любимата планина!

Сгушено под склоновете на Валявишки чукар, и заобиколено от гранитните колоси Момин двор, Кралев двор, малка и голяма Каменица, Каменишка кукла и в непосредствена близост до други емблематични върхове като Джангал, Джено, Ченгелчал, Яловарникът, Зъбът и други – Тевно езеро е постоянен сборен пункт на много почитатели на планината. За радост мястото е доста по трудно достъпно от да кажем 7-те Рилски езера в Рила и повечето посетители са истински туристи и трудно могат да се видят елементите от споменатите езера.

Това ми бе едва третото ходене на планина тази година – след зимната приказка на Полежан и едно двудневно, дъждовно и мъгливо походче до Урдини езера, за което още не съм разказвал, а и сигурно няма да разкажа, защото няма снимков материал с който да подкрепя голите думи. Покрай сватбите и нормалната работа, не ми остава почти никакво време за дозите планина. Но желанието вече бе по-силно от всичко и си взех 3-дневен отпуск, твърдо решен да го изкарам горе. Обичайният ми, гласовит спътник от последните разходки откликна моментално и набързо спретнахме маршрута. Както обикновено като план бе чудесен, но изпълнихме само една част от него – но не се оплаквам, защото се получи много приятна разходка и се запознах със страхотни хора! Първоначалната ми идея беше да тръгнем от хижа Вихрен и първата нощувка да направим на Синаница, а втората на Тевно, но решихме, че три тежки прехода, за кашкавалените ни крака ще дойдат твърде много и преоразмерихме мащабите до следния вариант:

Ден първи: Безбог – Попово езеро – Сиврия – Джано – Аргирово и Митрово езера – Дясна Кралевдворска порта – Тевно езеро

Ден втори: Каменица на челници и посрещане на изгрева горе, след което Момин двор, Джангал, Малък Полежан и нощувка на горно Газейско езеро

Ден трети: изгрев на Газей, Сражите, Полежан, Безбог и обратно при колата.

Маршрут слънце, както обича да казва едно приятелче – да си отчупиш от него. Да ама годинките, килограмите и липсата на активно движение си вземат своето.  Първият ден изпълнихме плана, макар и да ни отне 9.5 часа и да легнахме като разкатани и твърдо отказани от посрещане на изгрев където и да било, различно от 15-20 метра извън палатката.

Телефонът извъня за снимки, макар и трудно подадох глава навън, погледнах надясно, погледнах наляво – безоблачно небе (тук е момента да кажа, че в в тъмнината и липсата на много незаети равни места около заслона за разпъване на палатка, бяхме подредили нашата с лице към езерото и Валявишки чукар, а не към Каменица). Това ми беше напълно достатъчно да се мушна обратно в топлия чувал. Все пак бях успял да събудя и Сашо и подехме сънен разговор и надлъгване, кой да стане пръв. Е изпуснахме много, както малко по-късно ни каза Албена Маркова (сутринта със сънените си очи не я бях познал, но по-късно следобеда нещата се промениха). Все пак успяхме да поснимаме малко. Макар и вълшебната светлина да си беше отдавна отишла, времето бе достатъчно динамично, за да ни даде мотиви да извадим железата. Ето какво видяхме тази сутрин:

След като задоволихме фотографския си глад, влязохме в заслона да задоволим и физиологичния – хапнахме по 3 мекици с чайче и решихме, че е крайно време да видим дали Каменица ще ни се опре много. Е не ни се опря, просто поставихме рекорд по най-бавно качване – 6.5 часа. Е в това време влиза час и половина в търсене на два пъти загубената пътека и половин час чакане на мъглата на върха да се изчисти (така и не пожела пущината), но така или иначе не се справихме в рамиките на обичайните 4ч. необходими на повечето туристи. Слязохме при палатката около 15ч. и вече бе повече от ясно, че маршрутът ще се променя. Решихме да полежим час-два на теферич на полянката в чувалчетата, пък после да се натоварим и да минем през Джангала и да слезем до Валявишките езера за втора нощувка. Да ама ни домързя както можете лесно да се досетите. Направо се разложихме. По това време се заприказвахме и с Дидо, който бе един от спътниците на Албена, която вече разпознах и заговорих. Тази приятна компания само затвърди и без друго твърдото решение да се отдадем на мързел и да останем още една нощ на Тевно. А каква нощ ни чакаше само….

Снимките са много бледи и крайно недостатъчни образи, за да пресъздадат истинската прелест на тази нощ. Отразените в езерото звезди и разлятия по огледалната му повърхност Млечен път просто ни караха да не отъсваме поглед от небето и езерото с часове. Всеки успя по различен начин да запечати видяното, но най-вече в сърцето си всеки от нас ще носи спомена за тази нощ.

На следващата сутрин вече станахме – разбира се, както си му е редът изгревът беше напълно безоблачен и скучен – няма заради поспаланковци като нас да се раздава всеки ден я.





Изчакахме до към 9:30 да поизсъхне палатката от сутрешната роса и нощната влага на езерото, натоварихме се и след приятелска раздяла с Албена и Дидо и обещания някои път да се организираме за съвместно ходене, поехме всеки по своя път – те към Попина лъка, ние към Безбог. Бяхме отпочинали от първия ден и крачката спореше – отне ни 3 часа и 20 минути да се качим на лифта.

Ами това беше. До скоро!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

94 − ninety three =