Sigma 85/1.4 vs Canon 85/1.2L – или кой е по-по-най…

Не съм писал до момента ревюта или подобни сравнения, но това са два обектива, които заслужават да бъде писано за тях… Не се смятам за толкова технически подготвен, за да правя някакви научни сравнения и изводи. По-скоро това, което ще видите по-долу ще бъде един вид съпоставка между двете стъкла, а изводите всеки може да направи за себе си. Снимките са качени във Flickr, където може да разгледате албума, ако ще ви е по-удобно. Всички са наименувани и с налични exif-и и е напълно възможно, на който не му се чете да пропусне и да разгледа направо албума там – ще се ориентира лесно предполагам… Снимките са в пълен размер и с минимални корекции (тези на открито имат леки корекции на контраста с цел по-приятна визия, но корекциите са приложени на всички кадри и в еднакъв размер)  или без никакви такива (тестовите снимки за острота на test chart-a). Всички са снимани в ръчен режим, включително ръчен бял баланс, за да се избегнат всякакви субективни фактори породени от автоматиката на тялото.

Снимките са разделени в няколко категории, като ще пиша по няколко думи преди всяка от тях, с цел да дам по-ясна насока, какво съм целял при теста, а и да бъдат визуално отделени и по-лесни за разглеждане.

Започвам с няколко продуктови снимки на двата обектива. Като изработка и двата са прекрасни, като все пак L-ката дава усещане за малко повече дълговечност… И двата обектива са с вътрешно фокусиране, но при Sigma-та задния елемент се движи навътре при преминаване от минимално предметно разстояние до безкрайност, докато при Canon-а всичко е неподвижно. За сметка на това обаче, задният елемент на Canon-a е изложен на непосредствена опасност от надрасквания и всякакви други неприятни интервенции, защото е прекалено „изпъкнал“ и равни с гривната на байонета – изразих се ужасяващо, но съм направил детайлна снимка, която говори достатъчно ясно, какво имам предвид…

Общо взето обективите са много близки и като характеристики. Всеки може да ги намери в нета и няма да ги описвам, като единствено ще спомена разликите, които според мен оказват някакво влияние. И двете са в полза на Sigma-та.

Първата е минималното предметно разстояние – 0.95м при L-ката и 0.85 – при конкурента.

Втората разлика е в броя ламели на блендата – 9-обли при Sigma и 8-прави при Canon – нормално е, защото дизайна е много по-стар. По-долу може да се види разликата в „бокето“ (при по-затворени бленди), която е в следствие на този факт.

Има и една трета разлика, която е най-съществената и носеща най-голямо предимство на Sigma-та – много, много по-бързият мотор!

Започнах теста с нещо, което принципно не харесвам – снимки на чартове. Но L-ката беше при мен за ограничено време, а климатичните условия навън, съчетани с пипналия ме тежък грип, не позволяваха първите дни да изляза навън и да поснимам по-истински. Затова разпечатах един чарт, залепих го на гардероба и направих няколко шота. В тази серия снимките вървят първо на Sigma и след това на Canon. При външните снимки е обратното.

Аз лично не усещам някакво предимство в остротата на единия или другия обектив или поне не нещо съществено. И двете стъкла са много, много рязки…

За снимките навън помолих да ми асистира един приятел, който много от вас познават или поне са чували от моите разкази – Сашко от трио „Тенорите“, който освен страхотен глас е и страхотен спътник по баирите.  Снимките на открито са направени в няколко серии, първите три са от един тип – със странично слънце и модел в сянка, като разликата е разстоянието до Сашо. Реших да покажа близък и среден план, както и цял ръст, за да може да се види какво може да се очаква от обективите при такива ситуации. Както вече написах по-горе, тук обърнах реда и първо показвам кадър с Канона и след това със Сигмата, като блендите вървят от 1.4 до 4 през цял стоп. Навсякъде съм добавил и по един кадър на 1.2 с L-ката, за да се види все пак, как е и на най-отворена бленда.

Може да се види разликата в цветовете на двата обектива, както и едва доловимата разлика в остротата и контраста в полза на Sigma.

От тук започва втората серия от тези снимки, които са от кръста нагоре. Всичко останало при тях е аналогично и няма да го повтарям, а и може да се ориентирате по имената на снимките и по exif-ите.

Следват снимките в цял ръст. Ръчния фокус от това разстояние е доста „трики“ работа, но по-добре от това да разчитам на автоматичния….

Следващата поредица от снимки е с цел да изстиска максимума на възможностите и да „лъснат“ оптическите несъвършенства. Снимките са на „контра“ при следобедно зимно слънце, което съм скрил зад едно от дърветата, за да има поне някакъв контраст. По-късно има и по един кадър с директно слънце в обектива. Тук идеята ми бе по-скоро да се видят рисувателните възможности на стъклата. Теста е показателен за „боке“ – фетишистите, а също така доказва защо тези обективи не се продават по два за лев. Обърнете внимание на ниските нива на хроматични аберации и високия контраст, при такива сравнително тежки условия.

Горните снимки показват и нещо друго, за което намекнах в началото – качеството на бокето при по-затворени бленди. Тук 9-те ламела на Сигмата си казват тежката дума и за мен поне, нейното „боке“ след бленда 2 е много по-приятно, без дразнещи октагони…

Последният тест е за така наречените flare-и(отблясъци) и съпътстващите ги духове 🙂 Канона е уникален в това отношение. Аз поне не съм виждал подобно нещо при друг обектив. Лично аз ненавиждам „флеър“-и и „гоустинг“-и. Това са ми едни от най-неприятните оптични несъвършенства в обективите. Но в случая с Canon 85/1.2L – бих го нарекъл „желан ефект“.  Още първия път, когато пипнах този обектив, преди 2 години, бях силно впечатлен от това му качество(за мен е именно такова). Този своеобразен ореол, който след малко свикване с обектива, може да контролираш до степен на съвършенство, кога и в какъв размер да се  появи е един характерен почерк на това стъкло, който заедно с невероятния 3D-ефект при бленди 1.2 – 1.6, наистина правят този обектив разпознаваем и уникален.

За да съм честен, трябва да призная, че реално погледнато Сигмата и тук „бие“ скъпото L-стъкло. Тя е почти оперирана против духове, като същевременно и пази много добър контраст, докато Канона е доста „бледичък“.

Аз казах, че няма да изказвам мнение, за това кой обектив е по-добър. Честно казано не мисля, че е необходимо такова. И двата са великолепни. И двата си заслужават инвестицията. Сигмата, като значително по-евтина има, разбира се, много по-добро съотношение цена/качество, но това далеч не означава, че Канона е за изхвърляне. Не съм пипал втората версия на Canon 85/1.2L и не мога да кажа дали си заслужава ценовата разлика – честно казано не вярвам. Този обектив е много специфичен и изисква дълга употреба, за да свикнеш с капризите му. Но веднъж стане ли това – мисля, че малко хора биха го сменили. Като опровержение идва факта, че собственикът на тази бройка, след допира с моята сигма реши да го продава 🙂 , но тука нещата не опират само до картинката, която вадят двете стъкла. L-ката не е за репортажна работа – автофокусът му е доста тромав и заключва трудно при по-тежки светлинни условия. Също така трябва изключително да се внимава с открития и изнесен много навън заден елемент, който лесно може да бъде надран. Сигмата от своя страна пък много по-лесно поглъща прах, защото не е „запечатана“ отзад – това прозвуча нецензурно….Изработката и също е „по-евтина“, макар и отлична сама по себе си…

За финал ще се повторя – и двата обектива са страхотни и човек не може да сбърка при избора, на който и да е от тях!