Сигма са производител на обективи, който много хора недолюбват и гледат с пренебрежение. Дори в миналото да имаше известни основания за това, то през последните 3 години ситуацията коренно се промени. С пускането на трите нови линии обективи (Art, Sport и Contemporary) личното ми мнение е, че Сигма скоро ще заемат челно място по пазарен дял, ако не са го заели вече. До момента нямат обектив (от Art серията специално, с която съм най-запознат), който да не е в пъти по-добър от съответния аналог на Canon, Nikon, Sony и т.н. и то поне на половин цена. Качеството на изработка, което в миналото се считаше за ниско също вече е на нивото на другите производители и то на върховите им серии.
След това въведение нека започна с най-новото попълнение в Art серията – Sigma 20/1.4 Art – обектив уникален сам по себе си и който още след обявленито си през Октомври 2015г, реших че ще притежавам. Аз съм любител на твърдите обективи. Никога не съм харесвал zoom-ове и единствения, който приемах за логично да използвам беше ултра-широк зуум, в моя случай Canon 17-40/4 – един добър обектив, особено за цената си, който ми служеше вярно близо 3 години. Много пъти съм мислил да го заменя с 16-35/2.8, но все не ми се струваше оправдана разликата в цената. След излизането на Sigma 20/1.4 Art вече знаех кой обектив ще го наследи.
Накратко – Sigma 20/1.4 Art няма забележки в моите очи и напълно задоволи и дори надхвърли очакванията ми. Реално има някакви леки забележки, като меки ъгли на отворена бленда и по-тежък винет, но на фона на всичко останало те са нищожни и по-хубавото – в реална ситуация не се забелязват. За пикселоброячите съм направил един тест на тухлена стена на всички бленди.
F:1.4
F:2
F:2.8
F:4
F:5.6
F:8
F:11
F:16
Остротата в центъра е на най-високо ниво още от 1.4, всъщност не съм виждал по-остър обектив. Отстъпва му дори и другия ми любим обектив Sigma 35/1.4 Art . В екстремните ъглите до към бленда 2.8-4 има видимо омекване, което обаче пак казвам в реална снимка не се забелязва, освен, ако някой мазохист не обича да позиционира основния си обект на фокус в далечен ъгъл, където така или иначе перспективните проблеми са повече от остротата на обектива. Всякакви други оптични проблеми, като хроматични аберации, флеъри, кривене са отлично коригриани или на един клик корекция в пост-продукцията(визирам дисторсията).
Аз не съм оптичен инженер, нито професионален „тестер“ на техника. Моите наблюдения са субективни и пречупени през моята гледна точка и потребности. Затова няма да ви затормозявам с повече ненужни приказки, а оставям всеки сам да си прецени. Снимките по-долу се намират във Flickr и са в пълен размер с минимални корекции (или без такива в случая с тухлената стена). Приятно гледане!
F:1.4
F:1.6
F:2.8
F:5.6
F:8
F:11
