Рано на Малък Резен

Два уикенда поред се случваха някакви непредвидени обстоятелства и ми се разминаваше заплануваното ходене на планина. И ето защо реших, още преди да са ме подхванали някакви неделни задачки, да си направя една бърза разходка до Витоша. Много пъти съм го казвал – Витоша е чудесен резервен и спасителен вариант за нещо бързо и неангажиращо. Хахах – това прозвуча малко двусмислено, но имах предвид само от фотографско-планинарска гледна точка 😀

Телефонът извъня брутално в 4ч. и аха и да не стана, но бях проучил прогнозата и се очакваше силен вятър и облаци и реших, че ще ме е много яд после, ако остана да си доспивам. Та, макар и трудно, наложих си да стана. В 5:15 бях на Алеко и бодро закрачих нагоре по „Стената“. Някой добър човечец ми беше оставил стъпки и ги използвах с удоволствие. В интерес на истината снегът беше достатъчно твърд, дори заледен и нямаше проблем да издържи дори и мен без да затъвам, но когато има готова пъртина би било срамота да не я използвам.

Е прогноза не прогноза, не се получи това, което очаквах. Имаше готини облаци, но не пожелаха да се оцветят както на мен ми се искаше. Някаква лека червенина на хоризонта беше всичко. Но няма да се оплаквам. Отидох, видях, поснимах – много по-добре от нищо. В хронологичен ред няколкото, сраванително различни гледни точки, които успях да уловя, като само първите две са от позицията на върха, а останалите ги щракнах от ръка на слизане…

На Малък Резен
На Малък Резен
Някъде над лифт Романски
Някъде над Романски
Някъде над Романски
Някъде над Романски

Това беше приятната част от разходката. За жалост имаше и неприятна. Докато бях горе на върха и се подготвях за снимки, при забиването в снега, новичкият ми, на второ ползване статив се разпадна. Първо се счупи единият крак, горе в шарнира, а при второто забиване в снега се счупи и вторият крак – на същото място. Успокоявах се, че има 10г. гаранция и по-добре сега отколкото след години да се случи такова нещо…

Вчера след работа отидох до Dynaphos, но разбира се, типично по български се оказа, че аз съм виновен, щото явно стативите трябва да се ползват само за украшение, но в никакъв случаи не и по предназначение… Казаха, че такъв случай виждали за първи път и ще го пратят до Cullmann за становище. Честито! Кой каквото ще да казва, ние продължаваме да си живеем в Третия Свят и никога, ама никога нещата няма да се променят….

Аз по един или друг начин ще получа обезщетение. За сега ще изчакам да видя какво ще кажат германците, защото не вярвам те да са такива дебили, като нашите магарета тук. Но Dynaphos е поредното разочарование. Много внимавайте какво купувате от тях и как го ползвате, че не се знае стигне ли се до гаранция какво ще ви кажат…..

За сега това е от мен. Плановете за истинска планина се пренасят към наближаващия уикенд, а старият, простичък статив пак ще влезе в употреба.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

twenty three − sixteen =