Мальовишкият дял е най-често посещаваната част от Рила от мен. И има защо. Теренът е чисто алпийски и спокойно се съревновава и дори превъзхожда урвите на иначе любимия Пирин. Заслон „Орловец“ или по-известен като БАК, се намира на може би най-красивото място в този дял на планината. Сгушен между върховете Ловница и Камилата на север и Орловец и Злият зъб на юг той е не само сборен пункт за катерачи и алпинисти, но и за любители на пейзажната фотография като нас.

Тази зима не мога да се оплача от разходки. За два месеца изкарах 3 уикенда в планината, което си е направо рекорд, като се има предвид, колко много съм намалил пребиваването горе. Като се започне с декемврийската нощувка на Вихрен, за която разказах в предходната публикация и се мине през двата най-студени дни за тази зима, през които бяхме на хижа Ехо и за които разказах единствено във Фейсбук, та се стигне до тази нощувка на БАК, за която пиша в момента. Най-хубавото е, че все още е средата на Март и има реална възможност поне още веднъж да разходя новите зимни обувки по чукарите.

Тръгнахме много ентусиазирани и както обикновено времето ни погоди мръсен номер. Бяхме в заслона към 15:30, но до 5ч сутринта така и не се проясни за снимки, различни от селфита в и извън каменното ни убежище. За мрънкане мрънкахме много, но в крайна сметка беше весело и дори поспахме, макар и в заслона да беше по-студено отколкото навън. Може би това усещане се създаваше от голямата влага, която се образува вселедствие на дишането ни. Така или иначе в чувала се спеше комфортно и това беше може би най-продължителния ми сън в планината.

В 5ч. станахме по команда, защото времето вече позволяваше да правим това, за което бяхме дошли. Имаше все още силна луна, но не чак толкова силна, че да ни пречи, както беше на Ехо. Изгревът ни завари разпръснати около заслона. Всеки го запечати по негов си начин, но накрая всички бяхме единодушни, че въпреки пропуснатия залез „излетът“ не е бил съвсем напразен.